Духай, не се срамувай. Това е свирка, не е супа
На 14 юли 2009 г. -- десет дни след парламентарните избори, които донесоха триумфална победа на ГЕРБ -- Цецка Цачева Данговска е избрана за председател на 41-вото Народно събрание с 227 гласа "за" и трима "въздържали се". С това тя става първата жена в историята на България, заела втория по значимост пост в държавата.
Родена на 22 ноември 1958 г. в Плевен, Цачева е юрист по образование, завършила Софийския университет "Св. Климент Охридски". Кариерата й преминава през районен съдия в Плевен, председател на Районен съд Плевен и окръжен съдия. В политиката влиза с ГЕРБ и на изборите през юли 2009 г. е избрана за народен представител от Плевенски избирателен район.
Моментът е историчски. След четири десетилетия комунизъм и две десетилетия демокрация, в които председателският пост е зает изключително от мъже -- от Стефан Савов и Благовест Сендов през Огнян Герджиков до Георги Пирински -- най-после една жена сяда на стола. Боришев улавя момента с характерната си ирония: "Духай, не се срамувай. Това е свирка, не е супа." Снимката от 4 август 2009 г. показва Цачева в ролята, за която никой не я е подготвил и за която тя ще се окаже изненадващо адекватна.
Като председател на 41-вото НС (2009-2013) Цачева ръководи парламента в бурни години: икономическа криза, протести срещу високите цени на тока, напрежение с опозицията. Избрана е отново за председател на 43-тото НС (от 27 октомври 2014 г.) и заема поста до 2016 г. Стилът й е делови, без излишен драматизъм, но и без блясък -- точно каквото ГЕРБ очаква от своите хора.
През 2016 г. идва върхът на кариерата й -- и краят. ГЕРБ я номинира за кандидат-президент срещу генерал Румен Радев, подкрепен от БСП. Резултатът е унизителен: на балотажа на 13 ноември 2016 г. Цачева получава едва 36,16% срещу 59,37% за Радев. Борисов, обвързал съдбата на кабинета си с изборите, подава оставка. Цачева е "похарчена", както пророчески пише Боришев -- "издухана" от политическите ветрове. След загубата тя продължава като депутат и за кратко е министър на правосъдието (2017-2019), но ролята на челна фигура вече е в миналото.
Първата жена председател на Народното събрание остава в историята и като жената, която загуби президентската надпревара -- доказателство, че в българската политика издигането нагоре винаги е придружено от риска за падане надолу.
Свързани истории