Пуф-паф, нагоре по стълбата: Борисов, пурите и символите на властта

Всеки си има слабости. Неговата са пурите

На 15 ноември 2002 година фотографът Веселин Боришев заснема кадър, който ще се превърне в емблема на епохата: главният секретар на МВР Бойко Борисов с дебела пура в устата, "измуфтена" от Тошо Тошев -- главния редактор на най-тиражния български вестник "Труд".

Тошко Николов Тошев, роден през 1945 г., е към този момент вече повече от десетилетие начело на "Труд" -- от 1991 г. до 2011 г. той ръководи вестника, който в пиковите си години има тираж от стотици хиляди екземпляра и е най-четеното ежедневно издание в страната. Тошев е награден с орден "Стара планина" I степен на 3 декември 2002 г. -- само седмици след тази снимка. Той не е просто журналист, а фигура с огромно влияние върху общественото мнение -- човекът, който може да създава и унищожава политически кариери чрез страниците на вестника си.

Срещата между Борисов и Тошев, уловена от Боришев, е повече от социална фотография. Тя разказва за символите на властта в България от началото на 2000-те: пурата -- атрибут на успеха и влиянието; непринуденото другаруване между полицейския шеф и медийния магнат; усмивката на човек, който знае, че пътят му е нагоре.

"Всеки си има слабости. Неговата са пурите" -- коментира Боришев с характерната си ирония. И наистина, с всяко стъпало по кариерната стълбица пурите стават все по-дебели. Дебелата пура е визуален код за нарастващата мощ -- от полковника с тънки цигарети до генерала с хаванска пура, от главния секретар до кмета, от кмета до премиера.

Тази снимка е моментна снимка на една симбиоза, която ще определя българската политика за години напред: връзката между властта и медиите, между полицейския апарат и четвъртата власт. Борисов умее да култивира журналисти и редактори, да бъде достъпен, чаровен, "свойски". Тошев умее да усеща посоката на вятъра и да застава от правилната страна.

Но Боришев вижда и нещо друго: суетата. "Пуф-паф, нагоре по стълбата" -- заглавието е едновременно детска игра и метафора за безскрупулно изкачване. Пурата не е просто навик -- тя е декларация за статус, за принадлежност към елита, за амбиция, която не познава граници. На 15 ноември 2002 г. генерал Борисов тепърва започва своето изкачване. Ножицата за ленти, премиерският пост и десетилетието на доминация са все още в бъдещето -- но пурата вече е тук.