Птичи поглед към едно все по-височайшо теме
Лятото на 2005 година Бойко Борисов прави ход, който ще се окаже решаващ за цялата му политическа кариера: избран за народен представител от листата на НДСВ в многомандатен избирателен район Благоевград, той се отказва от депутатското си място и решава да играе за кмет на София.
На парламентарните избори от 25 юни 2005 г. Борисов е водач на листите на НДСВ в Благоевград и Пловдив-област. НДСВ печели 53 мандата, а Борисов е сред избраните депутати. По закон той трябва да положи клетва като народен представител, преди да може да се откаже от мандата. Решението му предизвиква правен хаос -- ЦИК обявява, че няма механизъм за предварителен отказ. Борисов накрая полага клетва, но веднага след това се отказва от депутатското място.
Ходът е чист инстинкт: Борисов усеща, че парламентът -- с неговите дебати, процедури и компромиси -- не е неговата арена. "Парламентът тесен за мойта душа е" -- перифразира Боришев, улавяйки същността на човека: Борисов иска да командва, да действа, да бъде видим. Кметството на София предлага точно това.
На местните избори на 29 октомври 2005 г. Борисов се кандидатира като независим кандидат за кмет на столицата. На първия тур получава 38,51% от гласовете, оставяйки далеч зад себе си всички останали кандидати. На балотажа на 5 ноември се изправя срещу Татяна Дончева от БСП -- опитен юрист, депутат и една от най-ярките жени в българската политика. Резултатът е разгромен: Борисов печели с около 68% срещу 31% за Дончева, при избирателна активност от 30,41%.
На 10 ноември 2005 г. -- символичната дата, на която преди 16 години е паднал комунистическият режим -- Борисов полага клетва като кмет на София. Изборът на дата не е случаен и е пълен с ирония: бившият бодигард на последния комунистически лидер Тодор Живков застава начело на столицата на деня, в който комунизмът е паднал.
Кметството е трамплинът, от който Борисов ще изстреля партията ГЕРБ, основана на 3 декември 2006 г. През октомври 2007 г. той ще бъде преизбран за кмет на първия тур с 53,58%. А на 27 юли 2009 г. ще стане министър-председател.
Снимката от 2005 г. улавя момента на избора: Борисов обръща гръб на парламента и тръгва към изпълнителната власт. Решението да се откаже от сигурния депутатски мандат и да рискува с кметската надпревара е залогът, който ще изплати стократно. Парламентът наистина се оказва тесен за неговата душа -- но България, както ще се окаже, не е.
Свързани истории