Пореден опит за обединение на дясното
Около 2013 година българската десница е в най-тежката криза от началото на демокрацията. На парламентарните избори от 12 май 2013 г. нито една от наследниците на Съюза на демократичните сили не успява да влезе в 42-рото Народно събрание. ДСБ на Иван Костов, Движение "България на гражданите" (ДБГ) на Меглена Кунева и самият СДС -- всички остават под четирипроцентовата бариера. Дясното, което през 1997 г. управляваше с абсолютно мнозинство, изведнъж няма нито един депутат.
Фотографът Веселин Боришев перифразира Джеръм К. Джеръм: "Трима души в лодката, без да броим царчето." "Царчето" е Симеон Сакскобургготски и неговото НДСВ -- друг политически проект, който също потъва в безвестност. Но истинската ирония е, че тримата в лодката -- ДСБ, ДБГ и СДС -- тръгват ентусиазирано заедно, убедени, че обединението ще ги спаси.
На 7 юли 2013 г. партиите представят общ документ с "12 начала на обединение" -- амбициозна декларация за единна дясноцентристка сила. На 20 декември 2013 г. формално е учреден Реформаторският блок, обединяващ ДСБ, ДБГ, СДС, Народна партия "Свобода и достойнство" и БЗНС. Водач на листата за европейските избори става Меглена Кунева, а сред лицата са Божидар Лукарски, Радан Кънев и Николай Ненчев.
На пръв поглед формулата работи. На изборите от 5 октомври 2014 г. Реформаторският блок влиза в 43-тото Народно събрание с 8,89% и 23 мандата. Блокът дори участва в управлението като коалиционен партньор на ГЕРБ. Но триумфът е илюзорен.
От самото начало коалицията е разяждана отвътре от лични амбиции, идеологически различия и стратегически спорове. Ключовият конфликт е дали дясното трябва да бъде "патерица" на ГЕРБ или самостоятелна алтернатива. ДСБ минава в опозиция още през декември 2015 г. след разочарование от липсата на реформи в съдебната система. В края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок. ДБГ я последва. СДС остава почти сам.
Така пореден опит за обединение на дясното завършва с разпад. Историята се повтаря с упорита циклична логика: след всеки изборен провал следва въодушевено обединение, след всяко обединение -- нови борби за лидерство и ново раздробяване. Синята фамилия в българската политика е обречена на вечната драма на братя, които не могат да живеят нито заедно, нито поотделно.
Лодката от снимката потъва, както са потъвали всички предишни лодки. Но участниците продължават да се качват отново -- всеки път убедени, че този път ще стигнат до брега.
Свързани истории