... и цялата останала сволоч, наздраве!
"Господа офицери... и цялата останала сволоч, наздраве!" -- пише Боришев под снимката на висши православни духовници. Иронията е убийствена, защото не е преувеличена. Към датата на фотографията 11 от общо 15 митрополити в Българската православна църква са с доказана принадлежност към бившата комунистическа Държавна сигурност.
Скандалът избухва публично през януари 2012 г., когато Комисията по досиетата публикува списъка на висшите духовници с агентурно минало. Но информацията циркулира в обществото от много по-рано. Още през 2007 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА започва проверки на духовенството. Резултатите са унищожителни: 73% от митрополитите -- ръководителите на епархиите -- са работили за Шести отдел на Държавна сигурност, отговарящ за "борба с вътрешния идеологически противник".
На фона на средните 10% сътрудници сред другите държавни институции, процентът при митрополитите е шокиращ. Православната църква, която по време на комунизма е трябвало да бъде моралният стожер на нацията, се оказва по-дълбоко проникната от тайните служби, отколкото която и да е друга институция. Изключение прави единствено патриарх Максим, чието име не присъства в списъците, и митрополит Йосиф -- ръководител на епархията в САЩ, Канада и Австралия, който е единственият снет от отчет, през 1988 г.
За повечето митрополити агентурната дейност не е прекратена с акт -- те просто остават в системата до нейното разпускане. Вербовката е ставала през различни периоди: някои са набирани още като млади семинаристи, други -- при заемането на висши църковни постове. Службите са използвали духовниците за наблюдение на чуждестранни контакти, за доклади за настроенията сред паството и за контрол над вътрешноцърковните процеси.
Снимката от 2010 г. улавя този парадокс в цялата му тежест: митрополити в пищни одежди, с кръстове и жезли, олицетворяващи духовна власт и морален авторитет -- а зад фасадата -- агентурни досиета, конспиративни псевдоними и редовни доклади до Държавна сигурност. "Джизъс Крайст!", възкликва Боришев, и в тази реплика се побира цялата абсурдност: Христовите пастири на заплата при Цезар.
Въпросът за лустрацията на църквата остава неразрешен и до днес. Митрополитите с досиета не са принудени да се оттеглят, Синодът не прави публично покаяние, а обществото постепенно свиква с компромиса между вяра и история.
Свързани истории