Утре – не знам
През декември 2010 година ГЕРБ е на върха. Бойко Борисов е министър-председател от юли 2009 г., а до него стои вторият най-влиятелен човек в партията -- Цветан Генчев Цветанов, роден на 8 април 1965 г. в София. Двамата изглеждат неразделни. Борисов и Цветанов са лицата на новата власт, символ на тандема, който обещава ред и дисциплина в българската политика.
Цветанов има необичайна биография за политик от първи ранг. Завършва средно образование със специалност "полиграфист" през 1983 г., а от 1987 г. работи в компютърния център на Централното информационно-организационно управление -- структура на Държавна сигурност. След демократичните промени кариерата му поема нова посока. Той се издига в партийните структури на СДС, а по-късно става един от основателите на ГЕРБ. На 27 юли 2009 г. е назначен за заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в първото правителство на Борисов.
Тяхното политическо партньорство прилича на приятелство -- заедно на инспекции, заедно на пресконференции, заедно на партийни мероприятия. Фотографът Веселин Боришев улавя именно този момент на близост с ироничния коментар "Утре -- не знам". И наистина, утрето ще бъде коренно различно.
Първите пукнатини се появяват след скандала с незаконното подслушване на политици, магистрати и бизнесмени от 2009 до 2013 г. Цветанов застава пред съда като обвиняем -- безпрецедентно събитие за вторият човек в управляващата партия. Макар впоследствие да бъде оправдан по всички обвинения, репутационните щети са огромни.
Но истинският край идва през март 2019 г. с така наречения "Апартаментгейт". Разкрива се, че Цветанов е придобил луксозен апартамент от 240 квадратни метра -- цял последен етаж в престижната сграда "Летера" -- на цена от 386 654 лева, при пазарна стойност два до три пъти по-висока. Скандалът предизвиква оставки на министър Цецка Цачева и други високопоставени членове на ГЕРБ.
Цветанов напуска всичките си партийни постове, а през юни 2020 г. окончателно скъсва с ГЕРБ. На 20 септември 2020 г. основава собствена партия -- "Републиканци за България" -- с амбицията да създаде алтернатива на дясноцентристкото пространство. Партията обаче не успява да достигне парламентарно представителство и остава маргинална сила.
Така политическият бромонс на десетилетието завършва с горчива раздяла. Снимката от декември 2010 г. е замръзнал кадър от времето, когато обичта още е била взаимна -- или поне изглеждала така.
Свързани истории