Бат' Петьо: Стана тя, каквато стана
Есента на 2001 година донася на българската левица най-неочакваната победа в нейната демократична история. На 11 ноември се провежда първият тур на президентските избори, а на 18 ноември -- балотажът, в който лидерът на БСП Георги Първанов побеждава действащия президент Петър Стоянов с 54,13% срещу 45,87%.
Контекстът прави тази победа почти невъзможна. Само пет месеца по-рано, на парламентарните избори от 17 юни, Коалиция за България начело с БСП е останала трета политическа сила с мизерните около 17% от гласовете и едва 48 депутатски мандата. Партията изглежда в свободно падане. На първо място е новосъздаденото НДСВ на Симеон Сакскобургготски с над 42%, а на второ -- СДС на Иван Костов с 18%. Всичко говори, че левицата е на път да стане маргинална сила.
И тогава десницата сама си копае гроба. Петър Стоянов, роден на 25 май 1952 г. в Пловдив, юрист по образование и президент от 1997 г., тръгва като абсолютен фаворит в президентската надпревара. Социологическите проучвания му дават сигурна победа. Но по време на решаващия телевизионен дебат на първия тур Стоянов допуска фатален гаф: изважда секретна папка -- документ 226 на Националната служба за сигурност -- с компрометиращи материали срещу другия десен кандидат Богомил Бонев. Водещият Иво Инджев прочита документа в ефир. Другата водеща Светла Петрова произнася пророческата реплика: "Така рискувате най-големият победител от диспута да е Георги Първанов."
Точно това се случва. Бонев, бивш министър на вътрешните работи, събира 19,27% на първия тур -- гласове, откъснати изцяло от десния електорат на Стоянов. Десницата е разцепена, а Стоянов е дискредитиран от собственото си решение да използва тайните служби в предизборната борба. Десният електорат е демобилизиран и разочарован.
Георги Седевчов Първанов, роден на 28 юни 1957 г. в Сирищник, историк по образование и председател на БСП от 1996 г., използва блестящо хаоса в десния спектър. Той води спокойна, дисциплинирана кампания, позиционирайки се като умерен, държавнически кандидат, далеч от крайностите на междуособните войни в десницата.
На 22 януари 2002 г. Първанов встъпва в длъжност като четвъртия демократично избран президент на България. Снимката на "бодрата смяна" разказва историята на най-парадоксалния обрат в българската политика: партията, която е на ръба на изчезването, изведнъж получава най-високия държавен пост -- не защото спечели сърцата на хората, а защото десницата загуби собствените си.
Свързани истории